Старобългарски речник
дѣлател҄ь 
дѣлател҄ь -ꙗ м 1. Човек, който обработва земята; работник, аргатин молте сѧ ѹбо гнѹ жѧтвѣ. да ꙁведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ М Мт 9.38 З  вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въꙁдадѧтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своꙗ М Мт 21.41 ЗI А СК Б тꙑ ес хе вноградъ стнънꙑ. ꙇ оць тво дѣлатель естъ СЕ 13b 21 трѹждаѫштѹ сѧ дѣлат(е)лю подобаетъ прѣжде отъ плода въкѹст Е 1а 6 гда бо прдетъ дѣлатель съ лопатоѭ потрѣбт тока. плѣвамъ льгъкамъ сѫштамъ. ѹдобь вѣтромъ отъносꙙтъ сꙙ. а пшенца тѹ остатъ С 127.24 Служител. ѹсѣенъ же бꙑвъ стнънꙑ дѣлатель хвъ. лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда С 62.4 2. Създател, причинител на нещо пакꙑ сьвѣтъ творꙙтъ тьмн дѣлателе С 424.26 неѹкроштенї бо беꙁаконю дѣлателе. отрѣшвъше поꙗсъ мѹ. власꙑ мѹ вьꙁвꙙꙁашꙙ С 61.29 дѣлателе неправьдѣ ἐργάται ἀδικίας Грешници, неправедници; тези, които правят или причиняват зло отъстѫпте отъ мене вьс дѣлателе неправьдѣ М Лк 13.27 З А СК М З А СК Б Е СЕ С Гр ἐργάτης γεωργός ϑεριστής ὁ κοπιῶν κήρυξ Нвб делател книж остар ОА ВА РБЕ РРОДД