Старобългарски речник
дѣвца 
дѣвца -ѧ ж 1. Девица, дева ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ ... вьпльщьшмь сѧ отъ марѩ дѣвцѧ СЕ 52b 19 тъгда стаꙗ дѣвца марꙗ. плаѫшт сꙙ рее С 241.7 посъланъ бꙑстъ гаурлъ къ дѣвц С 244.9  дѣвца рее. да т мѹ вѣрѫ. пръво м обл С 239.7 2. Девойка, младо момиче отдѣте не ѹмьрѣтъ бо дѣвца нъ съптъ М Мт 9.24 З, А, СК. Срв.Лк 8.52 А СК родтел҄ѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент ї дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.29  пакꙑ нъгда. не тъьѭ л слово рее надъ дѣвцѫ. талѳа кѹмꙑ. дастъ ѭ родтел҄ема съдравѫ С 307.6 М З А СК СЕ С Гр κοράσιον κόρη [ἡ] παι῀ς παρϑένος Нвб девица ОА ВА АК НТ НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА