Старобългарски речник
дѣва 
дѣва -ꙑ ж Девица, непорочно младо момиче се дѣва въ рѣвѣ прметъ.  родітъ сна А Мт 1.23 СК тъгда въсташѧ дѣвꙑ тꙑ вьсѧ.  ѹкрасшѧ свѣтльнкꙑ своѩ М Мт 25.7 З А СК ѹподоб сѧ црство нбсное. ї҃. двъ Е 36а 18 рождъство твое бце дво радостъ въꙁвѣст въсе въселенѣ Е 25б 15 юношѩ іхъ поѣстъ огнь і дѣвꙑмъ не посѣтованꙑ бꙑшѩ СП 77.63 прведѫтъ сѩ црю дѣвꙑ по неі. ї скрънѩѩ еі пріведѫтъ сѩ по тебѣ СП 44.15 нꙑнѣ мꙑ сънѧсомъ сѧ вꙿс въ кѹпѣ. вдѣт красънѫѭ схѣ ... ꙇ мѹскскꙑхъ двъ. слꙑшат гѫсле глѭщ хъ. юношѧ  дѣвꙑ  старъц. съ юнотам. да хвалѧтъ ꙇмѧ гне СЕ 88а 4, 5 родла ес дѣво беꙁ мѫжа ба. непороьна мѫщ вь рѫцѣ коньцѧ вьсѣхь древнаго ТФ Б 1 ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь дѣвъствънꙑмъ ꙁатвореномъ. хъ отъ дѣвꙑ род сѧ К 14а 40 Срв. С452.23 дѣвѣ стѣ  прѣстѣ отъ рода цѣсарьска сѫшт. менемь марꙗ С 10.21 аурлꙗнъ рее. кꙿде стъ сестра твоꙗ ѭже тꙑ мѣнш дѣвѫ сѫштѫ. се посълахъ ѭ на блѫдъ. да продѫтъ ѭ вьс хотꙙште. ште дѣва стъ С 4.16, 18 М З А СК Б Е СП СЕ ТФ К С Гр παρϑένος Нвб дева ОА ВА НТ АК Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР БТР ДА Срв Дева ЛИ Дево м ЛИ Девка ЛИ СтИл,РЛФИ Девин МИ ЙЗ,Зас