Старобългарски речник
дьневьнъ
дьневьнъ
-ꙑ
прил
1. Който се отнася до деня, дневен
подобітъ сѧ і сімъ слънъце. дъневънꙑмъ сѧ свѣтомь облагаѩ
К
10a 1—2
2. Всекидневен, ежедневен
хлѣбъ нашъ дневьнꙑ. даждъ намъ на всакъ дꙿнь
СК
Лк 11.3
дьневьнаꙗ рѣда
ἐφημερία
Дежурство за извършване на богослужението през деня
бꙑстъ въ дьн ꙇрода црѣ. ꙇюдеꙇска. ꙇереі етеръ ꙇменемь ꙁахарѣ. отъ дьневънꙑѩ рѣдꙑ аван҄ѧ
З
Лк 1.5
Изч
З
СК
К
Гр
ἡμερινός
ἐπιούσιος
дьневънъ
дъневънъ
Нвб
дневен
ОА
ВА
АК
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
дневний
остар
ОА
ВА
НГер