Старобългарски речник
дꙑхань 
дꙑхань -ꙗ ср 1. Дихание отъ вꙿсего дꙑханѣ. страхомь славтъ сѧ прѣстое мѧ твое СЕ 51b 22—23 Срв. С262.17 ѣко ѹ тебе естъ ꙇстоьнкъ жвотѹ. ꙇ отъ тебе естъ вꙿсе дꙑхане благо. і вꙿсь даръ съвръшенъ СЕ 79а 26—79b 1 Прен.Живо същество. не подобатъ вꙑ ꙁемънааго цѣсара боꙗт сꙙ. нъ оного давъшааго вамь мѫдрость  съмꙑслъ. мѫштааго власть небесꙑ  ꙁемьѭ  вьсѣцѣмъ дꙑханмъ С 257.29 2. Веене, полъх тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ С 399.11 СЕ С Гр πνοή πνεῦμα дꙑхан Нвб дихание книж ОА ВА Бот НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР дихания, дихании ’зли духове’ мн ДА