Старобългарски речник
дꙑмъ 
дꙑмъ -а м Дим, пушек враѕ же гні ... щѣꙁаѭще ѣко дꙑмъ їщеꙁѫ СП 36.20 л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѩ. л ꙁмевомь. ꙇл ꙁвѣрномь лцемь. л кѹренемь. л дꙑмомь етеромь. вдмъ СЕ 54а 3 ꙇ ꙁемлѭ содомъскѭѭ  гоморъскѫѭ. ѡгнемь бжествьнꙑмь попальшемь. егоже съвѣстѭ дꙑмъ не ѹгасаѩ кѹртъ сѧ СЕ 52b 9 вдѣхъ дꙑма ж н҄еѧ до нꙑн҄ѣшьнꙗго въсходꙙшта.  ꙁемѭ огн҄емъ ѹпепел҄енѫ С 128.19 Образно. не помꙙнѫ ... н племенънꙑѧ ꙁавст. н братолюбьствꙗ ненавстьнааго дꙑма С 367.20 СП СЕ С Гр καπνός Нвб дым диал остар Дюв НГер ДА дим ОА ВА АК Бот НТ ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР ДА