Старобългарски речник
дъщ 
дъщ -дъщере ж Дъщеря ꙇ се жена хананеска. отъ прѣдѣлъ тѣхъ шедъш. въꙁъп глѭшт. помлѹ мѧ г сноу давдвъ. дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ М Мт 15.22 З СК ꙇ раꙁдѣлѧтъ сѧ отъцъ на снъ. ꙇ снъ на отъца. мат на дъштерь.  дъшт на матерь М Лк 12.53 З с же рее е дъшт вѣра твоѣ спс тѧ д съ мромъ М Мк 5.34 З, А, У.Срв. Мт 9.22 М, З, А, СК;Лк 8.48 М З А дъштер ꙇмскꙑ. не плате сѧ о мьнѣ М Лк 23.28 З дъщер (цр) (...) ст своеї прѣдъста (цр)ца о деснѫѫ тебе Е 26а 9  пожръшѩ снꙑ своѩ.  дъщер своѩ демномъ СП 105.37  пролішѩ кръвъ неповнънѫ. кръвъ сновъ своіхъ ꙇ дъщерь реі [погр. вм. дъщереі, Север., с. 140, бел. под линия] СП 105.38 доде же манастра ловѣка бжьꙗ. съ женоѭ своѭ  снъм  дьштерм С 562.12 жста девꙙтъ сътъ.  л҃ лѣтъ. родвъша снꙑ  дьштер. отъ н҄хъже сплън сꙙ мръ вьсь С 9.22 вдꙙ ловѣьскꙑ добрꙑѧ женꙑ  дьштер. тѣмъ похотꙙ  вь лце бесѣдѹѧ мъ С 7.19 кꙿто ѹбо понѹд ждовъ жрът велфегорѹ ... л блѫжт въ дьштерехъ ностраннкъ С 127.7 тогда раꙁлѫѧтꙿ сѧ родтел(е)  ѧда ... мт  дьщ(...) P V 3.8 дъщ сонова [сонꙗ] ϑυγάτηρ [τῆς] Σιών Като образно название на град Ерусалим или на юдейския народ ръцѣте дъщер соновѣ. се цсръ тво грѧдетъ тебѣ. кротокъ М Мт 21.5 ЗI А СК не бо сѧ дъщ сонова. се цсрь тво грѧдетъ. сѣдѧ на жрѣбѧте осъл М Йо 12.15 З А СК а въꙁвѣщѫ вьсѩ хвалꙑ твоѩ. въ вратѣхъ дъщер сіоновꙑ СП 9.15 да ісповѣмь вьсѩ хвалꙑ твоѩ. въ вратѣхъ дръштері [погр. вм. дъштері, Север., с. 92, бел. под линия] сіоні СП 72.28 радѹ сꙙ ꙁѣло дьшт сѡнꙗ. се цѣсарь тво грꙙдетъ т правьдвъ С 324.18 Срв. С337.3—4 М З А СК У Е СП К С Р Гр ϑυγάτηρ ϑυγάτριον дъшт дьшт дьщ Нвб дъщи диал ЕтБАН дъща диал ДА дъщер диал ВА ЕтБАН ДА дѐща диал ЕтБАН дъщеря ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ