Старобългарски речник
дъхъторъ 
дъхъторъ -а м Възглавница ꙇ бѣ самъ кръмѣ. на дохъторѣ съпѧ З Мк 4.38 Изч З Гр προσκεφάλαιον От прабълг дохъторъ Нвб Ø