Старобългарски речник
дъждь 
дъждь -а м Дъжд ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ.  вьꙁвѣашѧ в(р)ѣтр. ꙇ нападѫ на храмнѫ тѫ М Мт 7.25 З, А, Ск. Срв.Мт 7.27 М З А СК положі дъждѩ імъ градъ. огнъ попалѣѭщь въ ꙁемлі їхъ СП 104.32 въꙁносѩ облакꙑ отъ послѣдьнїхъ ꙁемлѩ. млънѩ въ дождь створ. їꙁводѩ вѣтръї отъ съкровшть своїхъ СП 134.7 днеⷭ҇. ѡблац дьждевьн. съ нбсе на кꙑ дьждь праведънꙑ одьждаѫтъ СЕ 1b 22 дъждъ съпꙋст многъ на ꙁемьѭ С 530.27 можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ въ жтьнц сво лежꙙштѫ  хранꙙ ѭ. дъждѹ же  тѫамъ ... не въꙁьмъшѹ отъ пшенцꙙ въ рѫкѹ свою С 266.2 породьнааго гражданна. беꙁъ ꙁемьнааго трѹжданꙗ жвѫшта. беꙁъ дъжда кръмꙙшта сꙙ С 429.25 М З А СК СП СЕ С Гр βρόχος ὑετός ὄμβρος дъждъ дьждь дождь дождъ Нвб дъжд ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР ДА дожд диал НГер МлБТР ДА дож диал ДА Срв Дъждец МИ Дъждино МИ Дъждица МИ СНМБ