Старобългарски речник
дъждевьнъ
дъждевьнъ
-ꙑ
прил
1. Дъждовен, който носи дъжд
днеⷭ҇. ѡблац дьждевьн. съ нбесе на кꙑ дьждь праведънꙑ одьждаѫтъ
СЕ
1b 21
2.
Като същ.
дъждевьн
м
мн
ὀμβρήματα
Проливни дъждове
і правраті въ кровъ рѣкꙑ їхъ тѫьнꙑѩ [джевьнꙑѩ марг. бел. 103а 11—12] іхъ ѣко да не піѭтъ
СП
77.44
Изч
СП
СЕ
дьждевьнъ
Нвб
Срв
дъждовен
ОА
ВА
Бот
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
ДА