Старобългарски речник

дъвонадесѧтелѹьнъ

дъвонадесѧтелѹьнъ -ꙑ прил Който има дванадесет лъча тако м велкѫѭ богꙑн҄ѫ артемѫ.  двонадесꙙтелѹьно. сльньце С 231.2 Изч С Калка от гр δωδεκάκτινος двонадесѧтелѹьнъ Нвб Ø