Старобългарски речник
дѹшепагѹбьнъ
дѹшепагѹбьнъ
-ꙑ
прил
Който погубва душата, пагубен за душата
вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ. цѣльбьнѫѭ жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ.
С
542.18—19
Изч
С
Гр
ψυχόλεϑρος
Нвб
душепа̀губен
остар
ВА
МлБТР