Старобългарски речник
дѹшегѹбьнъ 
дѹшегѹбьнъ -ꙑ прил Пагубен, гибелен нъ въпадъ въ раꙁбоѩ дшегѹбънꙑѩ. поработхъ сѧ окаанꙑ СЕ 78а 20—21 Образно.с це раꙁѹмьнꙑмъ  дѹшегѹбьꙑмъ влькомъ. себе с акꙑ ловѣка положвъ старѣшна паствнѣ. ловтвѫ сътвортъ ѹловьшмь. прѣжде ѹловьнѹѹмѹ отъ н҄хъ адама С 328.25 Изч СЕ С Гр ψυχοφϑόρος дѹшегѹбънъ Нвб душегубен книж ОА БТР душегубний остар ВА Срв душегубие МлБТР ДА Душегубица МИ ВК, Мя