Старобългарски речник
дѹшевьнъ 
дѹшевьнъ -ꙑ прил 1. Който се отнася до душата на човека; душевен, психически ꙇ цѣл  отъ вꙿсего недѫга. плътъскаго  дшевънааго. отъпѹст емѹ грѣхꙑ. ꙇ грѣховънѫѭ болѣꙁнь СЕ 25b 2—3 сѹгѹбънꙑ прѣдътеа.  проповѣднкъ жвꙑмъ  мрътвꙑмъ. посъланꙑ отъ тьмнцꙙ родовꙑ. въ тьмнцѫ дѹшевънѫѭ С 461.13 се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.21 да не мѣрѫ прѣмнѹѭште. погѹбмъ дѹшевьнаго съдравꙗ С 494.28—29 Образно. посъланъ бꙑстъ гаурлъ. къ дѹшевьнѣ полатѣ. цѣсара агг҄еломъ С 244.15 радѹ сꙙ дѹшевънꙑ храме божї. радѹ сꙙ обьште жлште. небес  ꙁем С 251.15 2. Като същ. дѹшевьн м мн οἱ ἔμψυχοι Бездуховните хора; тези, които нямат възвишен религиозен живот камꙑкъ же бѣ хъ. ѡ нераꙁѹмьꙗ ждовъскааго. камень распаде сꙙ  т не ѹѭтъ. беꙁдѹшнаа двжꙙтъ сꙙ.  дѹшевьн не вѣрѹѭтъ С 485.20 СЕ С Гр ψυχικός τῆς ψυχῆς ἔμψυχος [ὁ] ἐν τῇ ψυχῇ πάνδημος дѹшевънъ Нвб душевен ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ душевни, душевний остар ВА НГер МлБТР