Старобългарски речник
дѹхъ
дѹхъ
-а
м
1. Дух, душа, духовната същност на човека
бьдте молте сѧ да не вьндете въ напасть. дхъ бо есть бьдрь а плътъ немоштъна
М
Мк 14.38
З.Срв.
Мт 26.41
М,
З, А, СК;СЕ 47а 19
отроѧ же растѣаше крѣплѣаше сѧ дхмь
М
Лк 1.80
З,
А.Срв. Лк 2.40
М
З
А
СК
Б
ꙇ абе раꙁѹмѣвъ съ дхомь свомь. ѣко тако т помꙑшлѣѭтъ въ себѣ. рее мъ. то тако помꙑшлѣате въ срдцхъ вашхъ
М
Мк 2.8
З
А
СК
рожденꙑ отъ плът плъть естъ. ꙇ рожденꙑ отъ дха дхъ естъ
М
Йо 3.6
З
А
срце істо съꙁіжді въ мнѣ бже. ї дхъ правъ обнові въ ѫтробѣ моеі
СП
50.12
ноштьѭ сръдьцемь глѹмлѣхъ сѩ. і клъцаше дхъ моі
СП
76.7
въ скръбехъ і не прѣможе дхъ моꙇ
СП
76.5
се рабьꙗ ꙁавст потопь погрѫꙁте не може. нъ ꙇс слоѭ дѹха погрѫꙁ въ стоьнцѣхъ кръштенꙗ
С
400.26
не пьц сꙙ отье їѡане. аште бо пльтѭ отълѫхъ сꙙ отъ тебе. нъ дѹхомь съ тобоѭ смъ
С
295.18
2. Безплътно същество, дух
ѹбоѣвъше же сѧ прстрашън бꙑвъше. мьнѣахѫ дхъ вдѧште
М
Лк 24.37А
еднъ отъ народа рее. ѹтелю првѣсъ снъ мо къ тебѣ. ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ
М
Мк 9.17
З
А
СК
хе бже ... побѣдлъ ес вꙿсь дхъ водънꙑ. жѧждѭще
СЕ
29b 12
дѹс лѫкавьн прогонм бꙑваѭтъ
С
479.20
посълашꙙ на мѫжа дхъ въ обраꙁѣ ꙁмнѣ
С
567.6
вьса небесънаа дѹхове сѫтъ бес пльт
С
237.8
3. Дихание, дишане, дъх
ꙇ въꙁдъхнѫвъ дхомъ свомъ гла. ьто родось ꙁнаменѣ штетъ
М
Мк 8.12
З
словесемъ гнмъ нбса ѹтвръдішѩ сѩ. дхмъ ѹстъ его вьсѣ сіла хъ
СП
32.6
гда леса отьц плаемъ прѣмѣнла сꙙ бѣахѫ ... гда въ матерехъ прьсехъ. дѹхъ тѫжааше болѣꙁнѭ
С
397.21
4. Вятър, лъх, полъх
дѹхъ деже хоштетъ дѹшетъ. ꙇ глас его слꙑшш. нъ не вѣс отъ кѫдѹ прдетъ камо детъ
М
Йо 3.8
З
А
ста дхъ бѹренꙑ. въꙁнѣсѩ сѩ влънꙑ его
СП
106.25
лѣпо бо мѹ прѣжде поставт дрѣво тано крьста. т тъгда топломъ дѹхомъ же въ адѣ лежꙙтъ къ тѣмъ пртешт
С
404.26
беꙁъ дѹха
ἄπνους
Недишащ, без дъх
вдꙙтъ лежꙙшта нꙁъ. въꙁведъшааго вьсꙙ горѣ. бꙑваатъ въ малѣ беꙁ дѹха
С
456.3
прѣнемагань дѹха
ὀλιγοψυχία
Духовно изнемогване, малодушие
аахъ ба спаѭщаго мѩ. ѡтъ прѣнемаганьѣ дха бѹрѩ
СП
54.9
прѣдат [спѹстт] дѹхъ
ἀποδίδωμι τὴν ψυχήν, ἀφίημι τὸ πνεῦμα
Предам [изпусна] последен дъх, издъхна, умра
ꙇсъ же въꙁъпвъ глсмъ въльемь спѹст дхъ
М
Мт 27.50
З
А
СК
носмъ же снъ матерьѭ прѣдастъ дхъ сво радѹѧ сꙙ
С
80.21
свѧтꙑ дѹхъ
[τὸ] ῞Αγιον Πνεῦμα, [τὸ] Πνεῦμα [τὸ] ῞Αγιον
Едно от трите лица на Бога; Светият Дух
шьдъше ѹбо наѹте вьсѧ ѩꙁкꙑ. крьстѧште ѩ въ ꙇмѧ отца сна стааго дха
М
Мт 28.19
З
А
СК
параклтъ же дхъ стꙑ егоже посьлетъ оцъ въ імѧ мое
М
Йо 14.26
З
А
СК
еже сѧ прѣстаа троца реетъ. оць снъ ꙇ стꙑ дхъ. тр състав съльно въ едномь бжьствѣ
СЕ
67а 13
васъ веселтъ вно. мене же благодѣть стааго дха
С
19.15
в(ъ) мѧ ѡтьца съна стаго дѹха аꙁъ самол рабъ бж()
СН
дѹхъ нестꙑ [неьствꙑ]
[τὸ] πνεῦμα, [τὸ] ἀκάϑαρτον, ὁ δαίμων
Свръхестествена сила, която причинява зло; демон, сатана
вдѣвъ же съ ѣко сърштетъ сѧ народъ. ꙁапрѣт дхоу нестѹ(ѹ)мѹ глѧ емѹ
М
Мк 9.25
З
А
СК
Б
тѣмь тѧ ꙁаклнаѭ ... же ес вꙿсѣмъ нестꙑмъ дхомъ ꙁапрѣтлъ
СЕ
56а 7—8
пае же ште растѣѣше страхъ на неьствꙑхъ дѹсѣхъ
С
40.20
ꙁълъ дѹхъ
πνεῦμα πονηρόν, πνεῦμα ἀκάϑαρτον
Зъл дух, нечиста сила; дявол, демон, бяс
въ тъ асъ сцѣл мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ дхъ ꙁълъ. ꙇ мъногомъ слѣпомъ дарова проꙁьрѣне
М
Лк 7.21
З
ꙁаклнаѭ тѧ дше ꙁълꙑ. бгомь саваотомь. ꙇ вꙿсѣмь вонъствомь аћлꙑ бжь. ꙇ атаналемь. бгомь вꙿседръжтелемь. ꙇꙁд отт
СЕ
52а 7—8
ꙁапрѣтт дѹхѹ [дѹхомъ]
ἐμβριμάομαι τῷ πνεύματι
Развълнувам се, разтревожа се
ꙇс же ѣко вдѣ ѭ плаѫштѫ сѧ. ꙇ пршедъшѧѩ съ неѭ юдеѩ плаѫштѧ сѧ. ꙁапрѣт дхоу
М
Йо 11.33
З
А
СК
ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса
С
45.7—8
мꙑ дѹхъ недѫжьнъ
ἔχων πνεῦμα [τῆς] ἀσϑενείας
Който е недъгав, който страда от някакъв недъг
ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃ꙇ҃. на десѧте лѣтъ
М
Лк 13.11
З
А
СК
о мѫшт дхъ недѫженъ
М
76b 27
Срв.З
130а 15
раꙁгнѣват сѧ дѹхомь
ἐμβριμάομαι τῷ πνεύματι
Разгневя се
пршъдъше на ждꙑ раꙁгнѣва сꙙ дѹхомь. смѫт сꙙ рее кде положсте
С
315.19—20
гда прѣдь смъ малꙑ скааше тꙑ съкаꙁанꙗ реенꙋмѹ. гда бо дѹхомъ раꙁгнѣва сꙙ. тъгда мол сꙙ
С
317.3
М
З
А
СК
Б
О
Е
СП
СС
СЕ
ТФ
К
С
Р
Г
БН
КН
СН
Гр
πνεῦμα
πνοή
δαίμων
νεῦμα
ψυχή
Нвб
дух
ОА
ВА
Бот
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
ЕтБАН
МлБТР
БТР
АР
РБЕ
ДА
Срв
Дух
МИ
АМС,Мак. код
Духовец
МИ
ПК,Пр. в им
Духов
ФИ
АС