Старобългарски речник
дѹксъ
дѹксъ
-а
м
Дукс — в нач. на V в. върховен представител на военната власт на територията на пограничните окръзи
прде дѹѯъ отъ к҄есарѧ
С
72.18
ставꙿшемꙿ же мъ прѣдъ воводѫ дѹкꙿсомъ. вьꙁьрѣвъ на н҄ꙙ дѹксъ глагола ... бѫдетъ же вамъ отъ мене ьсть велка
С
73.18, 19
тъгда дѹкꙿсъ повелѣ
С
74.1
Срв.С
75.11
глава доꙗвол҄ѣ тꙑ с агрколау. а опашь лсꙗ дѹкꙿсъ. же съ тобоѭ ва оба слѹꙁѣ сотоннѣ
С
74.30
тр сѫтъ пакост дѣѭште намъ. сотона дѹѯъ вовода
С
74.12
раꙁгнѣвавъ же сꙙ дѹкꙿсъ
С
74.12
Изч
С
Гр
δούξ
дѹѯъ
Нвб
дукс
ОА
ВА
РБЕ
РРОДД