Старобългарски речник
дрѫгъ 
дрѫгъ м Тояга на негоже прдѫ отъ архерѣ. съ свѣщам ꙇ съ ме. ꙇ съ дрѫгꙑ. егоже ѩшѧ  ѹдаршѧ  ꙁа лантѫ СЕ 48а 2—3 Изч СЕ Нвб дръг ’прът, пръчка, тояга’ диал НГер ДА Срв дръ̀гла ’слаба жена’ ж МлБТР