Старобългарски речник
дрѫгъ
дрѫгъ
-а
м
Тояга
на негоже прдѫ отъ архерѣ. съ свѣщам ꙇ съ ме. ꙇ съ дрѫгꙑ. егоже ѩшѧ ѹдаршѧ ꙁа лантѫ
СЕ
48а 2—3
Изч
СЕ
Нвб
дръг ’прът, пръчка, тояга’
диал
НГер
ДА
Срв
дръ̀гла ’слаба жена’
ж
МлБТР