Старобългарски речник
дрѧхлъ 
дрѧхлъ -ꙑ прил Тъжен, измъчен, потиснат, мрачен онъ же дрꙙхлъ отде же прогꙿнѣва сꙙ на крадъшааго С 42.9 да не дрꙙхлъ на прѧт обрꙙштетъ сꙙ С 319.18  вдꙙ смокве. прѣжде господьска ꙁапрѣштенꙗ. проꙁꙙбꙑшѫ  свѣтьлѫ. а по господьстѣ ꙁапрѣштен.  дрꙙхло  сѹхо С 343.23 дрѧхлъ бꙑт στυγνάζω. ἵσταμαι σκυϑρωπός, κατηφής εἰμι, κατηφὴς γίγνομαι Тъжен съм, натъжа се онъ же дрѧхлъ бꙑвъ о словес. отде скръбѧ М Мк 10.22 то сѫтъ словеса с о нхъже сътѧѕаата сѧ къ себѣ дѫща. ꙇ еста дрѧхла М Лк 24.17 нктоже ѹбо бѫд дрꙙхлъ дьньсь. ꙁа нштетѫ. праꙁдьньство бо стъ. дѹховьно С 491.7 пае же бѫд дрꙙхлъ  пла сꙙ горько С 405.25 свѣтьла мѫште лца. прѣжде того дрꙙхла бꙑвъша отъ страст С 557.8 Изч М С Гр στυγνάζων κατηφής στυγερός дрꙙхлъ Нвб дрехъл диал РБЕ дрьохъл диал ЕтБАН дряхъл книж остар ОА ВА РРОДД дряхлий книж остар ВА