Старобългарски речник
дрѣвьнъ
дрѣвьнъ
-ꙑ
прил
Който се отнася до растящо дърво, дървесен
ѣко въ добровѣ дрѣвьнѣ секꙑрам ꙶрасѣшѩ двьрі его. въкѹпѣ сѣівомь і оскръдомь раꙁдрѹшішѩ і
СП
73.5
поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ
К
10а 39
дрѣвьно въ съмрьть
ὁ διὰ ξύλου Θάνατος
Дървото на смъртта; кръстното дърво; кръстната смърт [за Исус Христос]
і ꙁаконнѫѭ клѧтвѫ. дрѣвъное въ съмрьть ѭ прѣлагаѭтъ
К
11а 11
Изч
СП
К
Гр
[τῶν] ξύλων
[τοῦ] ξύλου
дрѣвънъ
Нвб
Срв
дръ̀вен
диал
ВА
НГер
ОА
ВА
АК
НТ
БТР
АР
ДА