Старобългарски речник
дрѣводѣлꙗ 
дрѣводѣлꙗ -ѩ м Дърводелец цѣмъ же данꙑ бѫдѫтъ. свꙙттелꙑ ꙗвѣ ꙗко. комѹ же се. не семѹ л дрѣводѣл҄ їѡсфѹ С 246.13 Изч С Гр τέκτων Нвб Срв дръводел[ец] диал ВА Дюв НГер ДА дърводел[ец] ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ