Старобългарски речник
дрьколь 
дрьколь - м Дърво, тояга рее с народомъ. ѣко на раꙁбонка л ꙁдете съ орѫжьемь  дрькольм М Мт 26.55 З, А. Срв.Мк 14.48 М, З;Лк 22.52 М З се юда еднъ отъ обою на десѧте прде. ꙇ съ нмъ народъ мъногъ. съ орѫж  дрькьльм М Мт 26.47 З, А, Б.Срв. Мк 14.43 М, З;К 4b 40—41 къде народ. ꙇ ков. ꙇ іні. ꙇ орѫжьѣ ꙇ дрькол К 12b 13  ꙁвꙙꙁавъше ѧ вест на брѣгъ морѣ.  дрꙿколꙿм ногꙑ хъ прѣбват С 79.23—24 Изч М З А Б К С Гр ξύλον δόρυ βάκλον дрькьль Нвб Срв дрък ’прът, стебло’ ДА