Старобългарски речник
дрьꙁость 
дрьꙁость - ж 1. Смелост, дръзновеност, безстрашие рее къ цѣсарѹ дръꙁостьѭ. тꙑ ѹбо ѡ цѣсарѹ. ѹморт мꙙ хотѣаше въвръгъ мꙙ въ тнѫ С 194.7—8 цѣсарь же вдѣвъ блаженааго  свѣтьльство лца го.  словесънѫѭ дръꙁость ... не може отъвѣштат мꙋ словесе С 194.20 раꙁгнѣвавъ же сꙙ кънꙙꙁъ. о дръꙁост стаго мѫенка рнеа. повелѣ меемъ ѹсѣкнѫт  С 254.6 Прибързаност, необмисленост, лекомислие. мⷧ҇о наⷣ҇ прсѧжⷿ҇щꙇмь дръꙁостѭ СЕ 24а 6—7 помꙑшленѣ прѣбꙑваѭщѣ намъ въ дръꙁост. сꙑ неꙁълобвъ. съподоб прѣꙁьрѣт въпадъшмъ СЕ 24а 12 2. Дързост, нахалство, безочливост сего раді  колюбець гъ ꙁьрѧ дръꙁост ѹенѧ съмѫштааше сѧ К 3b 30 ѡ скбръннъꙇ (!) глⷭ҇а ѡ дръꙁость бестѹдъна К 4а 19 вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконꙿнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость отъбѣжа омравъ ꙁемьѭ С 485.1 СЕ К С МЛ Гр παρρησία τόλμα τόλμημα προπέτεια προπετῶς дръꙁость Нвб дръзост остар ВА МлБТР дързост ОА ВА Бот ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ