Старобългарски речник
дрьꙁоват 
дрьꙁоват -дрьꙁѹѭ -дрьꙁѹш несв Дръзвам да говоря, да кажа нещо  по ѹмрътв л хотѣахѫ ꙁа н҄ь дръꙁоват. аште да не бꙑ въсталъ С 441.23 Изч С Гр παρρησιάζομαι дръꙁоват Нвб Срв дръ̀знувам остар ОА ВА МлБТР ЕтМл РБЕ