Старобългарски речник
дрьꙁнѫт 
дрьꙁнѫт -дрьꙁнѫ -дрьꙁнеш св Осмеля се, дръзна, имам дързостта да извърша нещо прде осфъ отъ арматѣѩ ... ꙇ дръꙁнѫвъ вънде къ платѹ. ꙇ прос тѣла сва М Мк 15.43 З, А.Срв. К 14 b 7 С452.28 С454.3 правьднкъ же ... глагола. господ ... не прост неістаго комса. лма дръꙁнѫ на мꙙ се сътворт м С 431.24 како съ радостѭ къ страстемъ дръꙁнѫшꙙ С 55.16 стꙑ же ... бꙗше сꙙ въ своѧ прьс. не дръꙁнꙑ  вьꙁьрѣт. на небо С 530.1 да отъвѣштатъ како дръꙁнѫ хѹлт бога С 188.24—25 како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват. гоже отъвръгъ сꙙ оставхъ С 523.26 кꙿто др(.)ꙁнетъ сповѣдат Р V 2.4 М З А К С Р Гр τολμάω κατατολμάω ϑαρρέω ἐπιχειρίζω τόλμημα дръꙁнѫт Нвб дръ̀зна ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ дъ̀рзна диал остар ОА ВА