Старобългарски речник
дрьꙁновл҄ень 
дрьꙁновл҄ень -ꙗ ср 1. Смелост, дръзновение нъ прдетъ годна. егда ѹбо въ пртъахъ не глѫ вамъ. нъ съ дръꙁновенемь. о оц съкажѫ вамъ С К Йо 16.26 [140 a 14] глаш емѹ ꙋенц его. се нꙑнꙗ съ дръꙁновенемъ глеш СК Йо16.29 [140b 3] ѡ семъ съвръшаетъ сѧ люб в насъ. да дръꙁновене мамъ въ днъ сѫдн Е 37а 16 да прстѫпаемъ ѹбо съ дръꙁновенемъ къ прѣстолѹ благодѣт Е 9б 18 ꙇ подажд намъ съ любовьѭ слѹжт. самѣмъ себѣ. ꙇ съвръшт ꙁаконъ ха твоего. съ вꙿсѣмь дръꙁновенемь СЕ 11а 20  съподоб нꙑ влко. съ дръꙁновенемь СЕ 11а 23 ꙇ тако въꙁможемъ съ дръꙁновеньемь. насладіт сѧ. прѣдъстоѩштѧѩ трапеꙁꙑ К 9b 13 отꙙта бѫд рѫка. да матъ дръꙁновен. къ владꙑцѣ въꙁдаѣат сꙙ С 91.9—10 нкодмъ бо въ ꙁмурꙿнѫ  ал(г)ѹ штедръ. а їѡсфъ въ дръꙁновен же къ платѹ похвальнъ С 454.1 похвальна ѹбо стъ твоꙗ любꙑ. нъ пае похвал҄ено дѹш тво дръꙁновен С 456.16 др(.)ꙁ(н)овленьемь (пр)рщѫ. къ млст ... твое Р VII 3.22 2. Дързост, нахалство, предизвикателност сего рад да отъстѫптъ отъ васъ вꙿсе ѹслѹшане. протвьно слово. гръдость. ꙁавсть. ръвене ... дръꙁновене ... распьрѣне. репътане ... ꙇ дрѹгаа вꙿсѣ плодънаа ꙁълобѣ. ꙇхъже рад грѧдетъ гнѣвъ бже СЕ 91b 16—17 СК Е СС СЕ К С Р Гр παρρησία τόλμα προϑυμία τρόπος дръꙁновень дръꙁновен дръꙁновлень Нвб дръзновение книж ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ дерзновение книж остар ОА ВА РБЕ дързновение МлБТР