Старобългарски речник
дрьжавьнъ
дрьжавьнъ
-ꙑ
прил
Силен, крепък, мощен
достоѣнье мі дръжавъно естъ мьнѣ
СП
15.6
ѹмастілъ есі олѣемъ главѫ моѭ. ѣша твоѣ ѹпаѣѭшті мѩ коль дръжавъна естъ
СП
22.5
тѣмь тѧ ꙁаклнаѭ. ꙇже дръжтъ вꙿсѣьскаа. рѫкоѭ своеѭ дръжавъноѭ
СЕ
55b 15—16
Като същ.
дрьжавьнаꙗ
ср
мн
τὰ κράτιστα
Найхубавото, най–доброто
ѫжа допадѫ мі въ дрьжавънꙑхъ
СП
15.6
Изч
СП
СЕ
Гр
κράτιστος
κραταιός
дръжавънъ
Нвб
дръжавен
диал
остар
ВА
дръжавний
диал
остар
ВА
държавен
ОА
ВА
АК
Бот
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ