Старобългарски речник
дрѹгъI 
дрѹгъ -а м Приятел, другар вꙑ дрѹѕ мо есте. аште творте елко аꙁъ ꙁаповѣдаѭ вамъ М Йо 15.14 З А СК глѭ же вамъ дрѹгомъ свомъ. не ѹботе сѧ отъ ѹбваѭштхъ тѣло М Лк 12.4 З А Б с рее  по семь гла мъ. лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе. нъ дѫ да въꙁбѹждь  М Йо 11.11 З, А, СК.Срв. С 488.1 ѹдаллъ есі отъ мене дрѹга їскрънѣга СП 87.19 дрѹѕ моі ї бліжкі моѩ прѣмо мнѣ пріблжішѩ сѩ сташѩ СП 37.12 Срв.СЕ 76b 2 да съмірітъ небскаѣ і ꙁемьскаѣ. ꙇ да тѧ дрѹга створітъ аћлмъ К 8b 27 тебе врага сѫшта. ꙇ протівна. ꙇ хотѧшта гдрѹга (погр. вм. дрѹга, Курц, Вайс, с. 333, бел. в Индекса) сътворіт. дшѫ своѭ въдастъ тебе раді К 8b 31 нъ д рее ѡ снѹ на добръ пѫть. съ тънкꙑ свом  съ дрѹгꙑ свом С 96.13—14 вдꙙ отꙿць сна кол҄ема.  снъ отꙿца ...  роб господна. дрѹгъ дрѹга.  братъ брата.  прокꙑѧ по рꙙдѹ С 56.30 Зват.Като неофициално, свойско обръщение — друже, приятелю. ꙇ гла емѹ дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна. онъ же ѹмлъа М Мт 22.12 ЗI А Срв.СЕ 106b 16 блаженъ же ѹдвъ сꙙ вѣрѣ го. на молтвѣ станевѣ. рее ѡ дрѹже С 276.16 М З А СК Б ЗП Н СП СЕ К С Гр φίλος ἑταῖρος ὁ σύσκηνος ὁ δοκῶν ἔχειν διάϑεσιν Нвб друг остар ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл Срв друг[ар]