Старобългарски речник
дрѹгоц
дрѹгоц
нареч
Друг път, при друг случай
ждове же ꙁавстѭ рьвьньмь обьѧт. овогда каменмъ бꙗхѫ га. дрѹгоц же окѹшаахѫ сꙙ съ стѣнъ сърнѫт. конььнѣ же на кръстъ прведошꙙ
С
480.30
бо дрѹгоц мѫжьском
МЛ
В 15
да мꙑ дрѹгоц оставьше стово слово ра(..) положхьмь тажде могѫшть
МЛ
В 19
Изч
С
МЛ
Гр
ποτέ
Нвб
Ø