Старобългарски речник
драгъ 
драгъ -ꙑ прил срав 1. Който струва скъпо, който се цени много; скъпоценен прстѫп кь немѹ жена мѫшт алавастръ мѵра драга. ꙇ вьꙁльѣ на главѫ его вьꙁлежѧшта М Мт 26.7 З А СК прде жена. ꙇꙇмѫшт алавастръ хрꙁмꙑ. наръдънꙑ псткѩ драгꙑ М Мк 14.3 З Прен.Драгоценен, скъпоценен. ( сътво)р ѹбо хлѣбъ сь. драгое тѣло ха твоего. прѣложь дхомь стꙑм(ь) твомь ... а еже вь аш се. драгѫѭ крьвь ха твоего прѣложь дхомь стꙑмь твом(ь) СС IIIa 10, 13 ѣко ньтоже естъ драже вѣка сего СЕ 44а 14 2. Мил, драг, скъп тебе мѣѭште ꙗковл҄ отроц. драгаго  мѫдрааго їѡсфа С 389.19 любо  драго προσφιλῆ καὶ καταϑύμια Мило и драго  от н҄хъ вьсе добро тебѣ дастъ сꙙ.  лко тебѣ любо  драго тебѣ бѫдетъ С 48.15 камꙑ драгъ [драгꙑ] λίϑος τίμιος Скъпоценен камък. в ъжделана пае ꙁлата і камені драга многа СП 18.11 положіль есі на главѣ его вѣнъць. от камені драгаего СП 20.4 прѣстꙑ црю. давꙑ своемѹ работьнкѹ мосею. ꙇ сътворь драгааго камене. кꙑпѧщю водѫ СЕ 21b 3 камень драго λίϑοι τίμιοι Скъпоценни камъни се цѣсарь вѣньць отъ каменꙗ драгааго ношѫ С 368.16 М З А СК СП СС СЕ С Гр τίμιος περικαλλής πολυτελής βαρύτιμος Нвб драг ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА драги, драгий МлБТР Срв Драга ж ЛИ Драган ЛИ Драгия ЛИ Драгой ЛИ Драго ЛИ Драганов ФИ СтИл,РЛФИ