Старобългарски речник
достоꙗт 
достоꙗт -достоѭ -достош несв 3 л ед безл достотъ ἔξεστιν, δεῖ, χρή, προσήκει, ἄξιον Може, трябва, следва рьці ѹбо намъ то ті сѧ мьнтъ. достотъ лі даті кінось црві л ні А Мт 22.17 не достоѣаше л раꙁдрѣшт еѩ отъ ѫꙁꙑ вь день соботънꙑ М Лк 13.16 З А СК ꙇ фарсѣ глхѫ емѹ вждъ то творѧтъ въ соботꙑ егоже не достотъ М Мк 2.34 З, А, СК.Срв. Лк 6.2 М З А не вѣста л ѣко ѣже сѫтъ оца моего. вь тѣхъ достотъ м бꙑт М Лк 2.49 З А СК Б ꙇхъже не достоѣше ѣст. тькмо ереомъ М Мк 2.26 З, А, СК.Срв. Лк 6.4 М З А аще клютъ сѧ. да бѫдетъ съгнло въпадъшее. достотъ пролѣт СЕ 20b 1 достотъ емѹ постт сѧ СЕ 34а 7 ꙁаконно бо повелѣнье пасхѫ ѣсті. достоітъ ѹбо вамъ. дьньсь ѹвѣдѣт К 6b 14—15 добрꙑѧ дѣтѣл днѫѭ. достотъ вьсего ѹдръжат сꙙ С 497.4; т ако достотъ  нанесенѫѫ мѹ бѹрѫ.  отътѫдѣ събꙑвъше сꙙ мѹ велко падень съповѣдат С 520.25 не достотъ т кръстꙗнѹ сꙙ нарцат С 100.10 М З А СК Б СЕ К С Нвб Срв достойно е ОА АР РБЕ