Старобългарски речник
достоꙗнь 
достоꙗнь -ꙗ ср Наследство ѹтелю рьц братрѹ моемѹ да раꙁдѣлтъ съ мъноѭ достоѣнье М Лк 12.13 З сь естъ наслѣдънкъ. прдѣте ѹбмъ і. ꙇ ѹдръжмъ достоѣне его М Мт 21.38 ЗI А Б Срв.Лк 20.14 М З помѣн сънъмъ твої. еже сътѧжа спръва. ꙁбавлъ ес жеꙁлъ достоѣнѣ твоего Е 32а 6 ї давъшю ꙁемлѭ їхъ достоѣне. ѣко въвъ вѣкъ млость его СП 135.21 се достоѣне гне снве. мъꙁда плода рѣвьнаго СП 126.3 ѣко їѣкова їꙁбьра себѣ гь. їлѣ въ достоѣне себѣ СП 134.4 блаженъ ѩꙁкъ емѹже естъ гь бъ емѹ. люд ѩже їꙁбьра въ достоѣне себѣ СП 32.12 спі гі люді своѩ  благословестві достоѣнье твое СП 27.9 М З А Б Е СП Гр κληρονομία περιουσιασμός достоѣне Нвб достояние книж остар ОА ВА АК Бот МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР