Старобългарски речник

достонѣ

достонѣ нареч Достойно, с достойнство, както трябва съподоб  жт достоно. аћлскѹмѹ жтью СЕ 81а 23 достоно ѹбо ꙁъванью стѫпа. ꙇꙁбавлѣѩ сѧ отъ сѹетънꙑхъ любьве СЕ 90b 22 пріемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ К 8a 39 еѳер же нарцамъ епскѹпъскꙑмъ саномъ поьтенъ.  того достонѣ жвꙑ въ ерѹсалмъ пршъдъ С 293.24—25 достоно стъ a) ἔξεστιν Достойно е, редно е, подобава архере же премъше съребро рѣшѧ. не достоно естъ въложт его въ карванѫ. понеже цѣна кръве естъ М Мт 27.6 З СК достоно л естъ дат кнъсъ кесарев л н М Мт 22.17 ЗI анѳупатъ рее. рьц кꙿто сътвор. отъвѣшта. не достоно стъ решт С 140.7 b) ἐξόν ἐστιν, ἔξεστιν Разрешено е, позволено е како вьнде въ храмъ бж. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоно емѹ бѣ ѣст. н сѫщмъ съ нмъ. тъкъмо ереомъ еднѣмъ М Мт 12.4 З достоно сътворт καταξιόω Удостоя ꙁаблѫдвъшааго вьꙁскаатъ.  отъ ꙁаблѫжденꙗ обратт.  прьвааго мѣста достоно сътворт С 342.20 М З СК СЕ К С Гр ἀξίως ἄξιος достоно Нвб достойно ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ