Старобългарски речник
достоньство
достоньство
-а
ср
Достойнство, ценност, значимост
о вьсѣкомъ бо крьстіанѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ ... любо сановтъ. любо смръдъ ... стꙑ рее ... родъ мо достонъство съ стꙑм стъ
С
102.1
не тꙑ ѹбо о себѣ се глагол҄еш. нъ отꙿцемъ свомъ сотонѫ поваждамъ. гоже достонъствомъ мѫдрост спльн҄енъ с
С
157.24—25
нъ беꙁгрѣшенъ сꙑ кръ(ст сѧ да б)лагд(ть бжю ) досто(ньство подасть) кръ(штамьімъ)
Х
I Aa 16—17
Изч
С
Х
Гр
ἀξία
достонъство
Нвб
достоинство
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
МлБТР
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ