Старобългарски речник
достоньно 
достоньно нареч стъ] a) ἔξεστιν + Dat. cum inf. Позволено е, разрешено е глаголашꙙ мѹ ждове намъ не достонно стъ погѹбт н дного же С 433.9 b) ἄξιον + Inf. Правилно е, редно е понеже н съмрьтѭ гнѣва ѹставшꙙ. достонъно же  оного вьꙁскат. кде глагола по трехъ дьнехъ въстанѫ С 440.18—19 Изч С достонъно достонно Нвб достойно ОА ВА АК Бот МлБТР АР РБЕ