Старобългарски речник
достонъ 
достонъ -ꙑ прил 1. Изпълнен с достойнство, заслужаващ почит, уважение и под тъгда гла рабомъ свомъ. бракъ ѹбо готовъ естъ. а ꙁъван не бѣшѧ достон. ꙇдѣте ѹбо на сходшта пѫт. ꙇ елко аште обрѧштете прꙁовѣте на бракъ М Мт 22.8 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 5—6 ꙇ аште ѹбо бѫдетъ домъ достонъ. прдетъ мръ вашъ на нь М Мт 10.13 З не моꙁѣмъ ѹбо посрамт праꙁдьньства сего мол҄ѫ сꙙ. нъ достонѫ мѫдрость ... вьспрїмше. не въдадмъ себе пьꙗньствѹ  лхоꙗденью С 493.5 2. Такъв, какъвто следва, какъвто трябва да бъде; подобаващ  рее юнѣ ею отцю ... даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ.  раꙁдѣл ма мѣне М Лк 15.12 З А СК въшедꙑ въ домъ етера кънꙙꙁѣ. фарсѣска. хе бже нашь. въꙁдвавꙑ слово ... раꙁѹмъно  достоно СЕ 31а 23—24  вьсего мра владꙑка поꙁнавъ. достоно дастъ. поклон҄ен С 427.9 петръ раꙁгнѣвавь сꙙ достонъ ма отъвѣтъ отъвѣшта С 363.27 3. Който заслужава нещо онъ же третцеѭ рее къ нмъ. ьто бо сътвор ꙁъло. ньсоже достона съмрът обрѣтъ о немь М Лк 23.22 З пощѧдтъ сѧ храмъ стааго твоего дха. ꙇ достонъ бѫдетъ. нбсънꙑхъ твохъ ... танъ СЕ 56а 23—24 семѹ отьца покаж м. да тꙙ проштѫ грѣха. млост бо достона бѫдеш С 241.5 4. Подходящ, годен да направи нещо, достоен сь естъ грѧдꙑ по мьнѣ ... емѹже аꙁъ нѣсмъ достонъ да отрѣшѫ ремень сапогѹ его М Йо 1.27 З А нѣсмъ достонъ нарешт сѧ снъ тво М Лк 15.19 З, А, СК.Срв. Лк 15.21 М З А СК нкътоже бо естъ достонъ по лѣпотѣ тѧ въсхвалт СС II a 8 ѹвѣшта сꙙ намъ пон. ꙗко тебе любмъ.  многа рад достонъ с жвъ бꙑт С 129.27 5. Като същ. a) достоно ср ед τὸ προσῆκον, достонаꙗ ср мн a) ἄξια Това, което е достойно; достойните неща съ дѹшеѭ  тѣломъ достоное съконамъ. да не събрано постомъ. напрасно вьсе погѹбмъ С 494.23 въ правъдѫ достонаа бо дѣломъ наю въспревлевѣ М Лк 23.41 З А достон м мн οἱ ἄξιοι Тези, които са достойни; достойните хора аꙁъ вѣдѣ ꙗко мо бъ вьсегда ... вдтъ достонъѩ своѧ С 20.13 достонъ бꙑт a) ἄξιός εἰμι, ἀξιόομαι Удостоен съм, почетен съм сѹгѹбꙇте благодѣть ꙁане таковомъ отрокомъ достоіні бꙑсте оці К 1a 2 аште л ѹбо покорш м сꙙ. бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо.  многѹ мѣню  даромъ достонъ бѫдеш отъ мене С 65.15 аште то сътворꙙтъ. естньнꙑмꙿ  велкꙑмъ даромъ достон бѫдѫтꙿ С 58.14 васъ же вьсѣхъ хоштѫ вь слѣдъ мене дѫштъ.  вдꙙште мꙙ тако подвꙁат сꙙ. да достон бѫдете  вꙑ вѣнѣ жꙁн вѣньць вьꙁꙙт С 154.14; в овода глагола. дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомь вь санꙑ  в ьст достономъ бꙑт С 70.3 b) καταξιόομαι, ἀρκέομαι, ἱκανός εἰμι, ἄξιός εἰμι, ἄξιος ὑπάρχω Достоен съм за нещо  достоін бѫдете обѣщані вашм СК Лк 3.14 бѫдѣте прсно новосьвѣтьн. да достон бѫдете облаженѹѹмѹ ономѹ гласѹ С 508.3 достона сътворт [творт] ἀξιόω Считам някого достоен за нещо тѣмь же н себе достона сътворхъ прт къ тебѣ М Лк 7.7 З А СК достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стꙑхъ. ꙇ прѣⷣбъньіхь оць нашхъ СЕ 92b 21—22 М З А СК Б СС СЕ К С ЗЛ Гр ἄξιος ὑπεύϑυνος ἁρμόζων ἐπιβάλλων достоінъ Нвб достоен ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ достоин остар ВА достойний остар ВА НГер МлБТР