Старобългарски речник
достат 
достат -достанѫ -достанеш св не достат ὑστερέω, ἐλλείπω, οὐκ ἀρκέω Не достигна отъвѣшташѧ же мѫдрꙑѩ глѭштѧ. еда како не достанетъ намъ  вамъ. ꙇдѣте же пае къ подаѭщмъ  кѹпте себѣ М Мт 25.9 З А СК ꙇ недоставъшю внѹ. гла мат сва къ немѹ. вна не мѫтъ М Йо 2.3 З А О нтоже не доста мѹ н мало н велко. онъ же хотꙙ прѣбꙑвааше въ пагѹбѣ С 414.16 Изч М З А СК О С Нвб достана Дюв НГер МлБТР