Старобългарски речник
досаждень
досаждень
-ꙗ
ср
Оскърбление, обида
їсп(л)ъні лца іхъ досажденіѣ. ї въꙁіштѫтъ імені твоего гі
СП
82.17
ꙇ множіцеѭ врагꙑ своѩ. не тъкмо съ досажденьемь помнѧште нъ і дрѹгꙑ своѩ
К
4
а
З
прѣспѣ же сьѭ добротѫ. къ поътеньемь. досажденье поътеньемь створь
К
10а 9—10
не могꙑ тлъкъ ꙁвѣштат лѫкавѹꙋмѹ амемѹрмннѹ. досажденꙗ ѹкора
С
61.11
пробрꙙшт жꙁнь себѣ. довьлѣтъ т ꙗже прѧ досажденꙗ
С
253.3
досаждень прѩт
ὑβρίζομαι
Отнасям се гордо, дръзко към някого
ц ба нашего вꙑшьш сꙙ творте. послѣдьн҄е досажден отъ насъ прмъше негодѹте
С
88.18
Изч
СП
К
С
Гр
ἀτιμία
ὕβρις
ὑπερβολή
досажден
Нвб
досаждение
остар
ВА
РРОДД
досаждание
НГер
АР