Старобългарски речник
досаждат
досаждат
-досаждаѭ
-досаждаш
несв
1. Оскърбявам, обиждам. о
тъвѣштавъ же еднъ отъ ꙁаконьнкъ гла емѹ. ѹтелю се глѧ намъ досаждаеш
М
Лк 11.45
З
досаждатъ т ѹкаратъ тꙙ црѹ
С
61.22
непрѣподобьнꙑ ѫроде. доколѣ хѹлꙑ глагол҄еш о боꙁѣхъ много блꙙдꙑ. досаждаѧ
С
8.16
господнъ мо вельлѣпꙑ млѹтъ тѧ. а тꙑ досаждаш мѹ
С
102.13
вдѣвъ ѹвьствьно сльньце. ха правьднааго сльньца. досаждама беꙁаконꙿнкꙑ. нъ тръпꙙ дръꙁость
С
484.30
мꙑ смъ сам досаждаѭшт. ѹкараѭшт цѣсара саворꙗ
С
269.27
2. Заплашвам
ранам съмрьтьм мѫкам беꙁмѣрънам досаждааше мъ
С
87.11
М
З
С
Гр
ὑβρίζω
ὕβρεις προσάγω
ἐπανατείνομαι
Нвб
досаждам
ОА
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
ДА