Старобългарски речник
досадт 
досадт -досаждѫ -досадш св Оскърбя, обидя а про мъше рабꙑ его досадшѧ мъ ꙁбшѧ ѩ М Мт 22.6 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 23—24  порѫгаѭтъ сѧ емѹ.  досадѧтъ емѹ  ꙁаплюѭтъ і М Лк 18.32 З ꙇ прлож дрѹгꙑ посълат рабъ. он же  того бвъше  досаждьше емѹ пѹстшѧ тъштъ М Лк 20.11 З ꙇ алъкат бо маш.  жѧдат. ꙇ наготоват. ꙇ досажденѹ т бꙑват. ꙇ порѫганѹ. поношенѹ же  іꙁгънанѹ СЕ 90а 25—26 ꙁълаа главо дръꙁнѫ л досадт добрꙑѧ нашꙙ црꙙ С 148.6 Изч М З А СЕ С Гр ὑβρίζω ἐνυβρίζω ἀτιμάζω Нвб досадя̀ ОА ВА НТ НГер МлБТР ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД ДА