Старобългарски речник
дормедонтъ 
дормедонтъ -а м ЛИ Доримедонт — християнин, умр. мъченически [ок. 278 г.] заедно с Трофим и Саватий в гр. Синад [Фригия, Мала Азия] по времето на имп. Проб [276—282 г.]. Пр. на 19 септември [съборът ставал в „Св. ап. Павел” в Сиропиталището в Цариград] и 29 септември [събор в „Св. Анна” в Девтерон, Цариград] памѧⷮ҇ ісѹ навгнѹ.  стомꙋ мⷱ҇кѹ трофмѹ. дородоментѹ [погр. вм. дормедонтъ, Мирчев, с. 234, Индекс]  саватю Е 35а 13—14 стр(ст)ъ стоую мкѹ (трофм) ...  дорѹмѣдонтѣ Е 38а 2 Изч Е Гр Δορυμέδων μέδοντος дорѹмѣдонтъ