Старобългарски речник
дон҄ьдеже
дон҄ьдеже
нареч
съюз
Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време:
1. Докато не
ѣко сѫтъ едн отъ съде стоѩштхъ. ꙇже не мѫтъ въкѹст съмрът. дондеже вдѧтъ цсртве бже
М
Мк 9.1
З,
А, СК.Срв. Лк 9.27
М
З
А
не ꙁдеш отъ тѫдѣ. доньдеже въꙁдас послѣдьн кодрантъ
М
Мт 5.26
З
нкомѹже не повѣдте вдѣнѣ. доньдеже снъ лвскꙑ ꙁ мрътвꙑхъ въскръснетъ
М
Мт 17.9А
не въꙁгластъ кокотъ дьнесь. додеже тр кратꙑ отъвръжеш сѧ мене
М
Лк 22.34 З
Срв.Йо
13.38
М
З
А
не ꙁнааше еѩ. дондеже роді снъ сво пръвѣнець
А
Мт 1.25
СК
Б
амнꙿ глѭ вамъ. ѣко не ммо ꙇдетъ родось. дондеже всѣ с бѫдѫтъ
З
Мт 24.34
А
СК
Н
бже моі не оставі мене. доньдеже въꙁвѣштѫ мꙑшьцѫ твоѭ родѹ семѹ грѩдѫштюмѹ
СП
70.18
2. Докато, дорде, докле
сѧд о деснѫѭ мене. дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъноже ногама твома
М
Мт 22.44
ЗI
А,
СК.Срв. Мк 12.36
М,
З, А;Лк 20.43
М
З
кѹплѫ дѣте доньдеже прдѫ
М
Лк 19.13
З
А
доньдеже свѣтъ мате. вѣрѹте въ свѣта. да снве свѣтѹ бѫдете
М
Йо 12.36
З
А
Б
еда могѫтъ сⷩ҇ве браън плакат сѧ. доньдеже съ нм естъ женхъ
М
Мт 9.15
Срв.Мк
2.19
М,
З;Лк 5.34
М
З
ꙇ прѣпоѣсавъ сѧ слѹж м. доньдеже ѣмъ пѭ
М
Лк 17.8
З
А
нѫ ѹтѣшате себе ... дондеже дъⷩ нарцаетъ сѧ
Е
8а 14
поѭ боу моемѹ доідеже есмъ. да насладтъ сѩ емѹ бесѣда моѣ
СП
103.33
въмѣрішѩ въ оковехъ ноѕѣ его. желѣꙁо проіде дша его. доідеже проіде слово его
СП
104.19
налѩетъ лѫкъ сво додеже ꙁнемогⷮѫꙸ
СП
57.8
бѣгаахѫ акꙑ огн҄емъ пакꙑ гонм. додеже додошꙙ мѣста деже бѣ (!) копї старѣшна мъ
С
39.22
ꙁатворта вь темнц ... доньдеже обрашть сꙙ ѹморѫ
С
195.23
да тамо прдѫ. т обѣшѫ сꙙ вꙑ тво. дондеже пршъдъ ꙁвѣсто сътворш їѡсфѹ
С
242.12
горе не каѭштмъ сꙙ доньдеже мѫтъ врѣмꙙ
С
168.13
повѣсвъ же ꙗ повелѣ дърат. желѣꙁнꙑ ногътꙑ дондеже рѣва наънѫтъ хътѣт ꙁвалт сꙙ на ꙁемьѭ
С
114.1
толко же стръганъ бꙑстъ стꙑ бж мѫенкъ. дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем
С
149.21
връвѭ обꙙꙁавъше сътꙙгнѫт. доньдеже погрꙙꙁнетъ трьсте въ пльт го
С
270.8
дотолѣ ... дон҄ьдеже
ἐπὶ τοσοῦτον ... ἕως οὗ
Дотогава... докато
дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ
С
260.12—13
дон҄ьдеже не
ἕως οὗ
Докато не
по стнѣ не благословьѭ го. дондеже не отъстѫптъ мѫдръствованꙗ отълѫвъшхъ сꙙ
С
298.27—28
М
З
А
СК
Б
Н
Е
СП
СЕ
С
Гр
ἕως ἄν
ἕως οὗ
ἕως
ἕως ὅτου
ἄχρι οὗ
ἄχρις οὗ
μέχρις
μέχρις οὗ
μέχρις ὅτου
μέχρι τοῦ + Inf.
εν ᾧ
ἐφ᾿ ὅσον
ὡς
ὡς ἔτι
ддеже
додеже
доідеже
доꙇдеже
Нвб
Срв
донегде, догде, доде, додето, додека
диал
ОА
РБЕ
ДА