Старобългарски речник
дон҄елѣже
дон҄елѣже
нареч
съюз
Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за време: докато
прѣпоꙗсавъ сꙙ слѹжть м донелѣже ꙗмь пѭ
СК
Лк 17.8
толма же беꙁбожьн т меташꙙ камен на правьдьнка. дон҄елѣже напльншꙙ пештерѫ каменꙗ
С
216.28
Изч
СК
С
Гр
ἔως
ὤστε
донелѣже
Нвб
Срв
донегде
ОА
РБЕ
ДА
