Старобългарски речник
домьннъ 
домьннъ -а м ЛИ Домнин — християнин, умр. мъченически по времето на имп. Максимиан [286—305 г.]. Пр. на 1 октомври мⷺ҇ца октоⷠ҇ а҃ ... мⷱ҇ка ... домьніна А 122а 1 Изч А Гр Δομνῖνος домьнінъ