Старобългарски речник
домнъ 
домнъ -а м ЛИ Домен — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена ... лусмахъ. домнъ. сак҄ердон С 69.9 бѣаше же старѣ мъ вь пѣснехъ стꙑ курѡнъ. а въ отьвѣтѣхъ стꙑ каньддъ  доменъ С 70.29 стꙑ доменъ рее С 74.22 Изч С Гр Δόμνος доменъ Нвб Домен ЛИ Срв Домна ж ЛИ МлБТР