Старобългарски речник

дометꙗнъ^I

дометꙗнъ -а м ЛИ Дометиан — един от 40те кападокийски войни–християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ. сух. амарагдъ. мелтонъ С 69.6 Изч С Гр Δομετιανός