Старобългарски речник
домет 
домет -ꙗ м ЛИ Дометий — християнин–монах в Месопотамия по времето на имп. Юлиан Отстъпник [361—363 г.], убит с камъни. Пр. на 7 август мѣсꙙца марта. кг. мѫка стааго дометꙗ  ꙋенкъ го С 213.29 нѣкотор прстѫпвъше кꙿ н҄емѹ. навадшꙙ на праведнка домета С 215.10 по стнѣ свꙙтааго дометꙗ мѣсто се стъ С 219.3  текꙿше къ пештерѣ стааго дометꙗна. вдѣшꙙ  С 215.18 къ свꙙтѹѹмѹ дометꙗнѹ повѣстемъ въꙁвраштѫ сꙙ С 217.16 Изч С Гр Δομέτιος дометꙗнъ