Старобългарски речник
доместкъ
доместкъ
-а
м
Доместик — военноадминистративна длъжност в Западната и Източната Римска империя
повелѣ комсъ свѣштꙙ прнест. свѣтт по вьсемѹ преторѹ ... глагола къ доместкомъ свомъ. васнь крьстꙗн проклꙙшꙙ мꙙ ... глаголашꙙ к н҄емѹ доместц. доброьств боꙁ ... т тꙙ мѫтъ сънабьдѣт
С
222.4—5, 7
Изч
С
От
гр
δομέστικος
Нвб
доместик
остар
книж
ОА