Старобългарски речник
домашьн҄ 
домашьн҄ прил 1. Домашен, семеен ꙇ с органꙑ вьꙁѧшѧ. егда ѩ плѣнішѧ да мѫтъ памѧть домашънѣго жітьѣ К 7а 36—37 2. Като същ. домашьн҄ м мн οἱ οἰκιακοί Членовете на семейството; хората, които живеят в дома; домашни, домочадие аште гна домѹ вельꙁѣвола нарѣшѧ. колм пае домашьн҄ѩѩ его М Мт 10.25 З А прдъ бо ка на оца своего ... ꙇ враꙁ кѹ домашьн҄і его М Мт 10.36 З Изч М З А К Гр ὁ ἐν τῇ πατρίδι домащьн҄ домашън҄ Нвб домашен ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА домашний остар ВА НГер