Старобългарски речник
дотI 
дот -доѭ -дош несв Кърмя блаженꙑ неплодъв  рѣва ѣже не родшѧ. ꙇ съсъц же не дошѧ М Лк 23.29 З  дот маш родвъшааго сꙙ С 237.19 Прич. сег. деят. като същ. доѩщꙗ ж ед ἡ ϑηλάζουσα Кърмачка горе же непраꙁдънꙑмъ  доѩштмъ въ тꙑ дьн М Мт 24.19 ЗI, А, СК, Б. Срв. Мк 13.17 М, З;Лк 21.23 М З М З А СК Б С Гр τρέφω ϑηλάζω Нвб до̀я̀ диал остар ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ ДА